Минералната вода – бялото имане на Павел баня
Тракийските владетели сигурно са оценявали специфичните качества на фамозната и през днешния ден Карловско-Калоферска котловина. Дори е прекомерно евентуално да са боготворели мястото и да са го смятали за кътче от парадайса, в случай че се съди по множеството царски могили в региона, които богоугодно почиват в мир. Какво ли чак толкоз са харесали в тази котловина фамозните антични хедонисти? Ами може би същото, което е впечатлило и римляните, а след това и турците – неповторимият баланс сред мек климат с четири сезона, плодородна почва и … доста вода.
А розата? Кралицата на цветята се появила по-късно. Довели я турците, които владеели чудния поминък на розоварството. Цветовете доставяли от областите към Дамаск, днешна Сирия, където преди време само растял най-ценния за розоварите вид роза-дамасцена.Получило се по този начин обаче, че капризното цвете толкоз си харесало котловината, че не просто се хванало, а даже станало по–ароматно и маслодайно и останало тук вечно. В пазвата на цялата тази берекет непретенциозно съществува едно неголямо градче Павел баня.
Историята не е измежду мощните страни на Павел баня. Селището в действителност е доста ново, факт, който елементарно ще установите и сами, незабавно щом стъпите на вършиме му и относително необятни улици. Крехката възраст на обитаемото място обаче дава късмет на жителите да усещат пулса на историята, да я усещат като жив организъм, да я основават и предават от уста на уста.Градът се основава незабавно след Освобождението и е едно от тези селища, които като феникс възраждат живота в опожареното Средногорие.
През 1877 година, няколко дни преди изтеглянето на съветските войски, в локалното село Турия научават, че Калофер гори, разпален от башибозуците и всички под паника побягват през село Шипка. Започва епичният “Бяг през Балкана ”. Озлобените от войната турски орди запалили всички села по долината на р. Тунджа, в това число и с. Турия. Когато напролет на 1878г. селяните от Турия се завърнали по домовете си, те намерили единствено пепелища. Решили да се заселят в опразненото турско село Лъджакьой, което се намирало наоколо до локалните топли минерални извори. Кръстили новото населено място на свети Павел и княз Павел – брат на съветския Цар Освободител.
С император Николай II пък има директна връзкаедна друга история, любопитна и мистериозна, та чак до жълто, почтена за сюжет на касов холивутски филм. Да, иде тирада за престолонаследниците Анастасия и Алексей. Повечето локални хора са твърдо уверени, че заселилата се в близкото село Габарево през 1922-23 година графиня Елеонора Крюгер, наричана от всички Нора, в действителност е принцеса Анастасия, най-малката щерка на съветския император Николай II, която съумяла да се избави от жестоката кланица на императорското семейство. Появилият се единствено една година след нея в Габарево посърнал юноша представящ се като Георги Жудин, Жорж, пък е нейният брат Алексей.Свидетелите описват, че госпожа Нора в никакъв случай не е обявявала искания за царско родословие, само че самите й маниери, фактът че свободно разговаряла на пет езика, шиела изящна бяла и цветна съветска бродерия, а настанилите се в Габарево белогвордейци се отнасяли към нея с невероятна респект, равна на почитта към царска персона, са все знаци, които възбудили любознанието към тайнствената персона.
Доспат ще ви омайност с омагьосване и прелестни гледки
Много материали и книги, множеството български, са изписани за вероятните връзки сред Анастасия и Елеонора, правена емедицинска експертиза на заровените остатъци от телата на Жорж и Нора, следователятБлагой Емануилов даже е основател на фондация “Принцеса Анастасия и принц Алексей ”, в поддръжка на версията за българската Анастасия. Русия обачекатегорично не дава ухо на това изказване и отстоява позицията, че съгласно 
техните експертизи след изтезанието липсват останките не на Анастасия, а на по-голямата й сестра Мария. Дали скромното, само че особено Габарево, селото на 100-те чешми, в което гнезди бяла лястовица, ще се окаже в центъра на една от най-големите международни мистификации на 20-ти век – единствено историята ще покаже. Факт е обаче, че наличието на съветските белогвардейци оставя дълбока следа в паметта на локалното население, а Павел баня пък придобива в завещание едно скъпо благосъстояние – прелестен парк, който през днешния ден е с повърхност от 97 дка.
Павел баня може и да се води за млад град, само че артефактите демонстрират, че това е един от най-старите балнеоложки центрове в страната. На днешната територия на града се намират седем естествени извора, употребявани от незапомнени времена. На 10 км източно от Павел баня, на левия бряг на р. Тонзос (Тунджа), великия тракийски цар Севт IIIиздигнал столицата си Севтополис – център на Одриското царство, останките от която в този момент се намиратпод язовир “Копринка ”. В четирите направления към минералните извори са издигнати по 10 селищни могили. Много от тях влизат в чертите на града. Други са пръснати в покрайнината – в гр. Шипка, в с. Габарево, с. Тъжа и други. В региона на курорта са открити остатъци от остаряла банска постройка, датираща, евентуално, от римско време.
Минералната вода на Павел баня се характеризира като слабоминерализирана, хидрокарбонатна натриева, флуорна и силициева. Обща нейна характерност е високата централизация на флуоридни йони (15 – 18 мг/л) и метасилициева киселина (до 98 мг/л) нафона на ниска обща минерализация на водата (661 мг/л). Отличава се също с микробиологична непорочност и с доста положителни вкусови качества. Препоръчва се за потребление като лечебна за:
– кариесна профилактика;
- следфрактурни състояния;
- остеопорози от възрастов генезис.
Сравнително високото наличие на метасилициева киселина, ниската радиоактивност я вършат доста ефикасна при болести на ставно-мускулния уред и болести на нервната система и за бутилиране като лечебна натурална минерална вода, съдържаща флуорид.
Температурата на изворите в Павел баня се движи сред 25 (Стублата) и 61,4 градуса (сондаж Кадемлия), като трите от източниците, които зареждат всички остарели и нови лечебни центрове и хотели са с температура над 50 градуса. Във връзка с това общината на Павел баня е създала план, който планува саниране на остарялата водопреносна мрежа за ограничение на температурните загуби на водата и основаване на условия са топлофикация на публичните здания и балнеологичните центрове в града.
Минералните извори на България
Роза–дамасцена – най-хубавият вид за произвеждане на розово масло, открива Карловско-Калоферската равнина през 17 век. Донасят я турските розовари, които до този миг търгуват листенцата на ароматния артикул отобластите към Дамаск. В долината на река Тунджа и тъкмо към днешния Павел баня царицата на цветята намира идеалното комбиниране сред климат, слънцегреене и чиста вода.
Ако 
желаете да научите освен това за историята на розоварството, да разгледате достоверни съдове за произвеждане и да си закупите автентично розово масло, посетете етнографския музей “Дамасцена ” в с. Скобелево, на 5 км. от Павел баня.
Собственикът Григор Йорданов е събрал неповторима сбирка от съдове, казани иинструменти, употребявани преди от локалните розовари и е развъдил в градината си 67 типа роза. На обяд, който можете да поръчате авансово и на сладка гюлова ракия, лично произвеждане, словоохотливият собственик е прекомерно евентуално да си развърже езика и да ви опише любопитни обстоятелства от историята на розоварството та до днешния бизнес. Самиятчичо Григор има частна розова ферма от 100 дка насаждения и напълно не е апатичен за бъдещето на този занаят. Според него обаче този присъщ за региона бизнес, от който страната е в положение да завоюва съществени дивиденти, тъй като напрактика българската роза дамасцена няма аналог в света, е под сериозната опасност от цялостно изгубване. По думите на производителя изкупната цена на розовия цвят тази година ще е доста нисъка – 1,10-1,20лв, спрямо миналогодишната – 1,60 на кг. И като се вземе поради, че 750 кг розово масло от предходната година стои в складовете неизкупено, напълно резонно е търговецът да се опасява даже от банкрут, тъй като е прекомерно евентуално разноските които ще направи за варенето на един котел розово масло, изобщо да не могат да се покрият с продажбите. Въпреки сериозните опасности обаче Григор Йорданов надали ще пропусне да ви се похвали, че от него към този момент пазарят компании от най-различни страни като изключително се гордее с направените проучвания на японците, които изкупуват локалния розов цвят за биодобавки и след голям брой комплицирани разбори излизат със мнението, че толковаекологично чист артикул мъчно може да откри някъде по света.
Инфо: www.banispa.com
